Делфините използват ехолокация, за да се ориентират в средата си, да намерят плячка и да открият потенциални заплахи. Чрез излъчване на високочестотни кликвания и слушане на връщащите се ехо, делфините могат да създават подробни акустични изображения на тяхното обкръжение. Скърцащият характер на тези кликвания им позволява да разграничат обектите с различни размери, форми и текстури.
В допълнение към ехолокацията, делфините също издават скърцащи звуци по време на социални взаимодействия. Тези вокализации могат да обслужват различни функции, като например изразяване на вълнение, комуникация на дистрес или установяване на доминиране. Скърцащите звуци често са част от сложни гласови последователности, които предават специфични послания между делфините.
Струва си да се отбележи, че обхвата на звуците, произведени от делфини, могат да варират значително в зависимост от вида. Някои видове делфини, като делфина на Bottlenose, са известни със своя разнообразен и сложен гласов репертоар, включително широк спектър от скърцащи звуци. Други видове могат да произвеждат по -малко скърцания или да имат изцяло различни гласови характеристики.
Като цяло скърцащите звуци на делфините са свързани предимно с техните високочестотни кликвания за ехолокация, които използват за навигация, лов и социални взаимодействия. Тези звуци се произвеждат чрез специализирани структури в техните носни пасажи и играят съществена роля в ежедневието и комуникацията им.