Исторически контекст и разпространение
Сивото каприче (Sciurus carolinensis) е родно за североизточна Северна Америка. Неговият въвеждане в Великобритания от викторианците през 1876 г. е имало драматични последствия за локалното червено каприче (Sciurus vulgaris), европейски ендемит, чиято популация е в спад поради лов, болести и управление на горите.
Физически различия
- Размер: Сивото каприче достига до 60 см (с опашка), докато червеното е около 45 см
- Тегло: Британски сиви капричета – средно 550 г; червени – 200-300 г
- Окраска: Червеното каприче има характерен русен цвят и чубчета на ушите; сивото е по-голямо, с по-дебela опашка и липсващи чубчета
Поведение и храна
Активност: Сивите капричета прекарват повече време на земята, са по-смели и адаптивни. Червените предпочитат високи хвойни дървета, което ограничава техния рацион.
Храна: Ключовият фактор за успеха на сивото каприче е диетичната адаптивност. То може да яде храни, които са неварваеми или дори токсични за червеното каприче (напр. незрели жълъди, определен вид плодове). Това дава на сивото каприче огромно предимство при конкуренция за ресурси.
Екологични последствия
Въвеждането на сивото каприче е класически пример за инвазивен вид, изтеглящ местен. Вълкът на паразита (Squirrelpox virus), който сивите носят без симптоми, а червените умират от него, ускорява изчезването на автохтонния вид.