- Прекален лов: Пиренейският козирог е бил ловуван заради месото, рогата и кожата си. До 18-ти век населението е намаляло значително поради прекомерния лов.
- Загуба на местообитание: Местообитанието на козирога също се унищожава от човешки дейности като обезлесяване, земеделие и урбанизация.
- Болест: В началото на 20 век болест, наречена саркоптична краста, се разпространи сред популацията на козирозите, като допълнително унищожи броя им.
- Демографска стохастичност: Популацията на козирозите беше малка и изолирана, което я правеше уязвима към демографската стохастичност или случайни колебания в размера на популацията. Това означава, че дори малка промяна в околната среда или друго случайно събитие може да има значително въздействие върху населението.
Последната капка:
Последната капка за пиренейския козирог беше комбинация от фактори, включително прекомерен лов, загуба на местообитания, болести и демографска стохастичност. До 50-те години на миналия век са останали само шепа козирози. Последният известен индивид, женска на име Силия, почина през 2000 г.