1. Унищожаване на местообитания: Превръщането на естествени местообитания в земеделска земя, градски зони и други форми на развитие води до загуба на местообитания за редки видове. Това може да наруши жизнения им цикъл, да намали репродуктивния им успех и да ги направи по-податливи на хищничество и други заплахи.
2. Свръхексплоатация: Ловът, риболовът и незаконната търговия с диви животни са основни двигатели на застрашаването на видовете. Свръхексплоатация възниква, когато видовете се ловуват или събират със скорост, която надвишава естествената им скорост на растеж на популацията. Това може да доведе до намаляване на популацията и в някои случаи до изчезване.
3. Замърсяване: Замърсяването на водата, въздуха и земята може да навреди или да убие редки видове пряко или непряко чрез промяна на техните местообитания. Например промишлените химикали и селскостопанските оттоци могат да замърсят водните басейни, правейки ги необитаеми за водни видове.
4. Промяна на климата: Изгарянето на изкопаеми горива и други човешки дейности допринасят за изменението на климата, което води до промени в температурата, моделите на валежите и морското равнище. Тези промени могат да нарушат екосистемите, от които зависят редките видове, което затруднява оцеляването и размножаването им.
5. Въвеждане на инвазивни видове: Случайното или умишлено въвеждане на неместни видове в нови среди може да има опустошителни ефекти върху местните видове, включително редките. Инвазивните видове могат да се конкурират с местните видове за ресурси като храна и местообитания, да пренасят болести или да ги нападат.
6. Пренаселеност: Нарастването на човешкото население оказва все по-голям натиск върху природните ресурси и води до разширяване на човешките дейности в необезпокоявани преди това райони. Това повишено търсене на ресурси и пространство може да доведе до унищожаване или деградация на местообитания на редки видове.
Справянето с тези човешки дейности и прилагането на стратегии за опазване са от съществено значение за защитата и гарантирането на оцеляването на редки и икономически ценни видове. Това може да включва регулиране или забрана на вредни практики, създаване на защитени зони, контролиране на инвазивни видове и насърчаване на практики за устойчиво управление на земята и ресурсите.