1. Разширена кост на китката (псевдо-палец): Червените панди имат разширена кост на китката, която действа като противоположен палец, подобно на мечка панда. Този псевдо-палец им помага да хващат бамбукови стъбла и да ги манипулират, докато ядат.
2. Силни челюсти и остри зъби: Червените панди имат силни челюсти и остри зъби, които са пригодени за разрязване през здравите бамбукови стебла. Техните кътници са еволюирали, за да имат широки повърхности, които им помагат да смилат влакнестия бамбук на каша.
3. Дълъг, гъвкав език: Червените панди имат дълъг, гъвкав език, който използват за извличане на бамбукови издънки и листа от тесни пукнатини и труднодостъпни места.
4. Гъста козина: Червените панди имат гъста козина, която ги изолира от ниските температури на техните планински местообитания. Това е от съществено значение, тъй като бамбукът е техният основен източник на храна и те прекарват значително време в търсене на храна.
5. Бавен метаболизъм: Червените панди имат сравнително бавен метаболизъм, което им помага да пестят енергия, докато усвояват бедната на хранителни вещества бамбукова диета. Те могат да прекарват до 13 часа на ден в хранене, за да получат достатъчно хранителни вещества от бамбука.
6. Чревен микробиом: Червата на червената панда съдържат специализирани микроорганизми, които помагат за разграждането на целулозата и лигнина в бамбука, които иначе са трудни за смилане от повечето бозайници. Тези микроби ферментират бамбука в червата, произвеждайки хранителни вещества, които червената панда може да абсорбира.
Тези адаптации, съчетани със способността им да се катерят и маневрират през гъста растителност, позволяват на червените панди да виреят в бамбукови гори и да използват ефективно този предизвикателен източник на храна.