Способността за използване на ехолокация за навигация е от съществено значение за оцеляването на прилепите. Помага им да летят в тъмното и да намерят храна, особено насекоми, дори в пълна тъмнина или сложни среди като пещери. Анализирайки ехото на техните обаждания, прилепите могат да определят размера, формата, разстоянието, посоката и скоростта на предметите в тяхното обкръжение.
Някои видове прилеп излъчват постоянни високочестотни звуци, докато летят, докато други произвеждат кратки изблици на звук. Докато звуковите вълни, излъчвани от прилепи, удрят наблизо предмети, вълните отскачат назад и стигат до ушите на прилепите, които са силно чувствителни към тези честоти. След това прилепите използват времето на връщащите се ехо и разликите в терена или интензивността на звука, за да създадат ментален образ на тяхното обкръжение.
Прилепите могат точно да определят разстоянието на обектите, като измерват времето, необходимо на звуковите вълни да отскочат назад. Честотата и продължителността на връщащите се ехо също им помагат да оценят размера и формата на обектите в околната среда. Някои видове прилеп могат дори да идентифицират видовете насекоми, на които плячкат, анализирайки ехото, които отскачат от крилата им.
Способностите за ехолокация на прилепите са се развили до висока степен на точност, което им позволява да летят през сложни среди и дори малки пропуски, без да се сблъскват с препятствия. Техните ехолокационни обаждания могат да варират по честота, пулс и продължителност, в зависимост от вида прилеп и техните специфични адаптации към различни местообитания и ловни стратегии.