Видове леопардови гекони (Морфи)

Обща информация

Леопардовият гекон (Eublepharis macularius) е най-популярният гекон в домашни условия. Природният му ареал обхваща Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан и западна Индия. До 1970 г. те бяват внасяни в САЩ, след което вноса е забранен. Съществува само един вид, но има пет подвида. При вноса това не е било известно, което е довело до скръстосване и създаване на множество цветови вариации, наречени морфи. Научното име идва от латински Eublepharus – „истински векове“, защото за разлика от другите гекони, те имат подвижни векове.

Основни морфи

Хай Йелоу (High Yellow)

Един от най-често срещаните морфи. Характеризира се с интензивно жълто оцветяване. Не е истински морф (мутация), а резултат от селекционно отглеждане за по-ярко жълт цвят.

Сноу (Snow)

Създаден чрез строго селекционно отглеждане, което е премахнало почти целия пигмент от кожата. Пятната са по-светли от тези на дивия тип. Изглеждат почти бяло-сребристовидово.

Иклипс (Eclipse / Raptor-eyed)

Известен още като „гекон с око на грабителна птица“. Има тесни и удължени очи. За разлика от Хай Йелоу, този морф е резултат от естествена мутация.

Енигма (Enigma)

Наименуван така, защото мутацията е доминантна. Пятната са по-скоро калико (трицветни) отколкото леопардови. Често имат нередовен модел и специфично поведение („енigma синдром“ – проблеми с равновесието).

Блейзинг Близард (Blazing Blizzard)

Един от най-трудните за отглеждане морфи. Има светла кожа и рудово-розови очи. Математически трябва да се получава 1 на 16, но в реалността – само 1 на 200. Изключително цени и желани.

Важно за отглеждачи

При избор на морф е важно да се знае генетиката му (рецесивен, доминантен, ко-доминантен), за да се плануват скръстванията правилно. Някои морфи носят скрити генетични дефекти.