1. Бахиация: Това е техният най -емблематичен и ефикасен начин на движение. Те се люлеят от клон в клон, използвайки дългите си мощни ръце. Дългите им пръсти и противоположните палци им позволяват да схванат клоните сигурно.
2. Quadrupedal Walking: Докато предимно арбореални, орангутаните могат да ходят на четворки на земята, често използвайки кокалчетата си за подкрепа. Това е по -малко ефективно от брачиацията и се използва главно за къси разстояния.
3. Изкисляване: Орангутаните са експертни катерачи, използвайки мощните си ръце и крака, за да се изкачат и спускат дървета. Те дори могат да се изкачат вертикално, използвайки силния си хват.
4. Окачване: Орангутаните понякога висят от клони, използвайки ръцете и краката си, което им позволява да посегнат към храна или да изследват обкръжението си.
5. Скачане: Въпреки че не е основният им начин на движение, орангутаните могат да прескачат къси разстояния между клоните, особено когато се движат бързо.
Някои допълнителни точки:
* Бавен и умишлен: Орангутаните са сравнително бавни хамали в сравнение с други примати. Това е така, защото теглото и размерите им правят бързи движения предизвикателни.
* Силно адаптивен: Тяхната универсална локомоция им позволява да се ориентират в сложни среди на тропическите гори с лекота, да достигнат до хранителни източници и да избягат от хищници.
* Индивидуални разлики: Използваните специфични техники за движение могат да варират в зависимост от фактори като възраст, пол и индивидуални предпочитания.
Като цяло движението на Орангутан е завладяваща комбинация от сила, пъргавина и адаптивност, което им позволява да процъфтяват в предизвикателното си арбореално местообитание.