Домейнът на функция често се определя чрез използване на интервална нотация. Например домейнът на функцията f(x) =x^2 е (-∞, ∞), което означава, че функцията е дефинирана за всички реални числа.
Домейнът на функция може също да бъде определен чрез използване на нотация за създаване на набори. Например домейнът на функцията f(x) =1/x е {x | x ≠ 0}, което означава, че функцията е дефинирана за всички реални числа с изключение на 0.
Домейнът на функция е важен, защото ви казва какви стойности можете да въведете във функцията. Ако въведете стойност, която не е в домейна, функцията ще бъде недефинирана.