2. Икономически ползи :Отглеждането на риба е икономически важна индустрия във Филипините. Той генерира възможности за заетост, особено в крайбрежните и селските общности, където риболовът и отглеждането на риба са основни източници на доходи. Индустрията допринася за местната икономика чрез производството, преработката и маркетинга на отглеждани риби.
3. Диверсификация на доходите :Отглеждането на риба осигурява допълнителен източник на доходи за рибари и крайбрежни общности, които разчитат на традиционния риболов. Включвайки се в аквакултурата, рибарите могат да диверсифицират възможностите си за поминък и да намалят зависимостта си от диво уловена риба, която може да бъде обект на колебания в предлагането и цените.
4. Устойчива аквакултура :Филипините признават значението на устойчивите практики за аквакултура за осигуряване на дългосрочната жизнеспособност на индустрията. Правителството и различните организации насърчават отговорни методи за аквакултура, които свеждат до минимум въздействието върху околната среда, като използването на екологични фуражи, практики за управление на болести и отговорен избор на сайтове.
5. Ползи за околната среда :Рибовъдството може да има положителни въздействия върху околната среда. Например, някои видове риби, като определени видове миди, помагат за филтриране и почистване на водата, допринасяйки за подобряване на качеството на водата. Освен това аквакултурата може да помогне за намаляване на натиска върху запасите от дива риба, като осигури алтернативен източник на риба за консумация.
6. Експортен потенциал :Филипините имат потенциал да увеличат износа на риба и да печелят валута. Страната има конкурентно предимство при определени земеделски видове риби, като тилапия, млечни риби и морски бас, които са търсени на международните пазари. Разширяването на отглеждането на риба може да помогне за засилване на икономиката на страната и генериране на чуждестранни приходи.
7. Технологичен напредък :Филипинското правителство и изследователските институции непрекъснато инвестират в научни изследвания и разработки за подобряване на практиките и технологиите на аквакултурите. Това включва развитието на нови видове риби за земеделие, подобрени формулировки за фуражи и мерки за контрол на заболяванията. Технологичният напредък спомага за повишаване на ефективността и устойчивостта на производството на риба.
8. Развитие на селските райони :Отглеждането на риба допринася за развитието на селските райони чрез предоставяне на възможности за заетост и подобряване на поминъка в крайбрежните и селските общности. Аквакултурата може да помогне за съживяване на селските райони, привличането на инвестиции и подобряване на инфраструктурата, което води до цялостно социално-икономическо развитие.
9. Алеиция на бедност :Рибовъдството може да играе роля в усилията за намаляване на бедността във Филипините. Чрез предоставяне на възможности за генериране на доходи и подобряване на продоволствената сигурност, аквакултурата може да помогне за повишаване на маргинализираните общности и намаляване на бедността.
10. Опазване на биоразнообразието :Някои практики за аквакултура могат да допринесат за опазването на биоразнообразието. Например, някои видове риби, които се отглеждат в водоеми или клетки, могат да осигурят местообитания и хранителни източници за други водни организми, допринасяйки за цялостното биоразнообразие в крайбрежните екосистеми.
Като цяло отглеждането на риба във Филипините има значително значение за продоволствената сигурност, икономическото развитие, устойчивостта на околната среда и благосъстоянието на крайбрежните и селските общности. Той е жизненоважен компонент от сектора на риболова в страната и играе решаваща роля за задоволяване на нарастващото търсене на риба, като същевременно насърчава устойчивите и отговорни практики за аквакултура.