1. Гръбна перка: Основният начин на движение на морските кончета е чрез използването на гръбната им перка. Тази перка, разположена в горната част на тялото им, е много гъвкава и може да се движи бързо. Чрез вибриране на гръбната перка морските кончета могат да се движат напред или назад във водата.
2. Гръдни перки: Морските кончета също имат две малки гръдни перки, разположени зад главата им. Тези перки основно помагат при управлението и маневрирането, а не при задвижването. Те помагат на морското конче да променя посоките, да поддържа баланс и да стабилизира движенията си.
3. Форма на тялото и камуфлаж: Морските кончета имат уникална форма на тялото, която им осигурява отличен камуфлаж и маневреност. Техните удължени тела и хващащи се опашки им позволяват да се хванат за водорасли, корали или други подводни структури, като се закотвят на място. Тази неподвижна позиция им помага да избягват хищници и да дебнат плячката си от засада.
4. Скачване и плъзгане: В допълнение към използването на перките си, морските кончета използват и техника, наречена „закачване“, за да се движат. Те използват хващащата си опашка, за да се закотвят към обекти като морски водорасли или корали и да се „закачат“ напред, придърпвайки тялото си по-близо до точката на закрепване. Този метод им позволява да се движат относително бързо на къси разстояния.
5. Ограничено плуване: Морските кончета не са известни с впечатляващите си плувни способности. Те притежават плувен мехур, който им помага да поддържат плаваемост и да контролират позицията си във водата. Въпреки това, те разчитат предимно на гръбната си перка и прикачването, за да се движат ефективно.
Поради ограничените си възможности за плуване, морските кончета не са пътуващи на дълги разстояния или бързо движещи се хищници. Вместо това те са склонни да живеят в определени райони на океана и използват своите специализирани стратегии за придвижване, за да се ориентират ефективно в околната среда.