Съхранение на сперма: Делфините запазват кислорода си по време на гмуркане, като временно спират или забавят сърдечната им честота и метаболизма, намаляват изискванията им за кислород. Тази способност е известна като брадикардия. Това може да намали вътрешните им метаболитни процеси, което им позволява да останат потопени по -дълго.
Кръвни резерви: Делфините имат по-голям обем кръв от наземните бозайници, което представлява около 10-12% от телесното им тегло. Този увеличен кръвен обем им позволява да съхраняват повече кислород и да го разпределят ефективно в телата си.
Миоглобин: Мускулните клетки на делфините имат високи концентрации на миоглобин, протеин, който се свързва с кислород и улеснява дифузията му в тъканите. Това дава възможност на делфините да продължат да функционират, дори когато нивата на кислород са сравнително ниски.
Ефективни бели дробове: Делфините имат специализирани бели дробове, способни бързо да абсорбират кислород от въздуха по време на кратки периоди на повърхността. Те поемат плитки, бързи вдишвания и имат ефективни вентилационни системи, за да увеличат максимално усвояването на кислород за кратко време.
Дивинг рефлекс: Делфините задействат рефлекса за гмуркане, когато потопяват във вода. Този рефлекс автоматично забавя сърдечната им честота, пренасочва притока на кръв към жизненоважни органи и намалява консумацията на кислород. Това е жизненоважна адаптация, която им помага да оцелеят под вода с минимални енергийни разходи.
blubber: Blubber, слоят мазнини под кожата им, също има изолационни свойства, които подпомагат поддържането на телесната топлина. Това е особено важно в по -студените води, където делфините трябва да запазят енергия, за да останат топли, докато се гмуркат.
Чрез комбиниране на тези адаптации, делфините могат ефективно да управляват консумацията на кислород, да съхраняват кислород ефективно и да запазят вътрешните ресурси по време на гмуркане, което им позволява да останат под вода за продължителна продължителност.