Далфините използват щраквания, свистове и пулсирани повиквания за комуникация. Тези звуци пътуват дълги разстояния под вода, и далфините могат да ги чуват дори на голяма дълбочина.
Те произвеждат звуците, използвайки дупките си върху главата. При издишване, въздухът преминава през дупката и вибрира гласните връзки, създавайки звук. Формата на главата и размера на дупката усилват и прожектират звука напред.
Далфините също използват ехолокация, произвеждайки високочестотни щраквания, които се отразяват от обекти и се връщат към ушите им. Чрез слушане на ехата, те определят размера, формата и разстоянието на обектите. Използват ехолокация за намиране на храна, навигация, избягване на хищници и комуникация помежду си.
Мощни гласни връзки, форма на главата и ехолокация позволяват на далфините да останат на връзка на големи разстояния в дълбока вода.