Делфините издават звуци, използвайки дупките си, които се намират на върха на главите им. Когато делфинът издишва, въздухът преминава през дупката и вибрира гласните струни, създавайки звук. Формата на главата на делфина и размерът на дупката му помагат за усилване на звука и прожектирането му напред.
Делфините също могат да използват способностите си за ехолокация, за да общуват помежду си. Ехолокацията е способността да се използват звукови вълни, за да се създаде ментален образ на околната среда. Делфините произвеждат високочестотни щракания, които отскачат от предмети във водата и се връщат към ушите им. Като слушат ехото, делфините могат да определят размера, формата и разстоянието на обектите в тяхната среда.
Делфините използват ехолокация, за да намерят храна, да се ориентират в околната среда и да избягват хищници. Те могат също да използват ехолокация, за да комуникират помежду си. Например, делфин може да използва ехолокация, за да локализира друг делфин и след това да произведе поредица от кликвания, за да комуникира с него.
Делфините могат да общуват в дълбоки води на много големи разстояния поради мощните си гласни струни, формата на главите си и способностите си за ехолокация. Тези адаптации позволяват на делфините да поддържат връзка един с друг, дори когато са далеч един от друг.