Примери за ектотермични животни включват влечуги (змии, гущери, крокодили), земноводни (жаби, жаби, саламандри), риби и много безгръбначни (насекоми, паяци, червеи). Тези животни обикновено се срещат в среда, където температурата може да варира, като пустини, умерени гори и водни екосистеми.
Ектотермите имат няколко адаптации, които им помагат да оцелеят в тяхната среда:
1. Терморегулация:Ектотермите използват поведенчески стратегии, за да регулират телесната си температура. Те могат да се пекат на слънце, за да поемат топлина или да търсят сянка, за да се охладят. Някои видове също могат да променят цвета на тялото си, за да абсорбират или отразяват слънчевата светлина по-ефективно.
2. Метаболитна скорост:Метаболитната скорост на ектотермите се влияе пряко от температурата. При по-топли условия техният метаболизъм се увеличава, което води до по-високи нива на активност. При по-хладни условия метаболизмът им се забавя, спестявайки енергия и позволявайки им да оцелеят с по-малко храна.
3. Хибернация и хибернация:За да се справят с екстремни температури, някои ектотерми навлизат в периоди на латентност, като хибернация по време на студени зими или сън през горещи и сухи лета. През тези периоди техният метаболизъм спада значително и те влизат в състояние на намалена активност, за да пестят енергия.
Ектотермията има както предимства, така и недостатъци за животните. Докато ектотермите могат да пестят енергия, като разчитат на външни източници на топлина, те са по-уязвими към температурни колебания. Те могат да се борят да поддържат оптимални телесни температури в екстремни среди, ограничавайки тяхното географско разпространение и модели на активност.
За разлика от тях, ендотермичните животни, известни като "топлокръвни", могат да регулират вътрешната си телесна температура независимо от околната среда. Те поддържат постоянна телесна температура чрез метаболитни процеси, което им позволява да бъдат активни в по-широк диапазон от условия на околната среда.