1. Унищожаване на местообитания :Изсичането на горите и превръщането на естествените местообитания в земеделски земи, градове и други разработки са довели до загуба на естествената екосистема и хранителни източници на какапо.
2. Лов и хищничество :Ранните човешки заселници, включително маорите, въвеждат в Нова Зеландия кучета и други хищници като плъхове, зъбчатки и порове, които ловят беззащитните какапо. Ловът от хора за храна и пера допълнително допринесе за техния упадък.
3. Конкуренция с интродуцирани видове :Инвазивни видове като елени, кози и опосуми, въведени в Нова Зеландия, се конкурират с какапо за храна и ресурси, което води до допълнително намаляване на популацията.
4. Предаване на болест :Въвеждането на болести от хора и домашни животни, като болести по птиците, са били пагубни за здравето и оцеляването на какапо.
5. Фрагментация на местообитания :Модификацията и фрагментацията на естествените местообитания, дължащи се на човешка дейност, са нарушили местата за размножаване и хранене на какапо, което ги прави по-трудни за намиране на партньори и прехрана.
6. Ограничено генетично разнообразие :Популацията на какапо е изправена пред генетично затруднение поради различни заплахи с течение на времето, което води до намалено генетично разнообразие. Това прави вида по-податлив на болести и увеличава риска от изчезване.
7. Малък размер на населението :Поради гореспоменатите фактори, популацията на какапо е намаляла до критично нисък брой, което ги прави уязвими на колебания в околната среда, генетични проблеми и катастрофални събития.
За да се противодейства на тези заплахи, бяха приложени обширни усилия за опазване, включително възстановяване на местообитанията, контрол на хищниците, програми за размножаване в плен и преместване на острови без хищници или оградени убежища. Тези мерки са от решаващо значение за връщането на какапо от ръба на изчезване и осигуряването на дългосрочното им оцеляване.