1. Сладководен живот (анадромна фаза):
* Проблем: Сьомгата в сладка вода трябва да предотврати навлизането на водата и да загуби соли.
* Решение:
* бъбреци: Те произвеждат големи количества разредена урина, елиминирайки излишната вода.
* хриле: Те активно абсорбират соли от водата чрез специализирани клетки, наречени хлоридни клетки.
* черва: Те абсорбират соли от храна.
2. Животът на солената вода (катадромна фаза):
* Проблем: Сьомгата в солената вода трябва да предотврати загубата на вода и да се избегне прекомерното натрупване на сол.
* Решение:
* бъбреци: Те произвеждат малки количества концентрирана урина, за да запазят водата.
* хриле: Те активно отделят излишните соли през хлоридни клетки.
* черва: Те свеждат до минимум поглъщането на сол от храната.
Физиологични адаптации:
* Хлоридни клетки: Тези специализирани клетки в хрилете играят решаваща роля както за абсорбиращи, така и за отделящи соли, в зависимост от околната среда.
* Хормонален контрол: Хормони като кортизол и пролактин регулират активността на хлоридните клетки и други осморегулаторни механизми.
* Поведенчески адаптации: Сьомгата може да пие повече вода в солена вода, за да компенсира загубата на вода и може също така да избегне силно физиологични зони.
Анадромната миграция:
Способността на сьомгата да превключва между сладка вода и солена вода е от решаващо значение за техния жизнен цикъл. Те са родени в сладководни потоци, мигрират в океана, за да се хранят и растат, а след това се връщат в сладка вода, за да хвърлят хайвера си. Тази миграция включва забележителна физиологична промяна в техните осморегулаторни механизми, което им позволява да оцелеят и да процъфтяват и в двете среди.
Като цяло:
Сьомгата са развили сложни осморегулаторни механизми, които им позволяват да поддържат постоянна вътрешна концентрация на сол, въпреки колебанието на солеността на средата им. Тази адаптация е от съществено значение за тяхното оцеляване и репродуктивен успех.