1. Контрол на плаваемостта:
* Плувен пикочен мехур: Повечето костеливи риби притежават плувен мехур, пълнен с газ сак, който помага за управление на плаваемостта. Чрез регулиране на количеството газ в пикочния мехур, рибата може да се издигне или потъне във водния стълб.
* Депозити на мазнини: Някои риби, като акули, имат големи количества мазнини в телата си, което е по -малко плътно от водата, осигурявайки плаваемост.
2. Движения на перките:
* дорзална перка: Дорсалната перка, разположена на гърба, действа като стабилизатор, предотвратявайки рибата да се преобърне.
* Анална перка: Аналната перка, разположена от долната страна, помага за управление на терена и осигурява тяга напред.
* гръдни перки: Грудните перки, разположени близо до главата, действат като крила, което позволява маневреност и контрол на дълбочината.
* тазови перки: Тазовите перки, разположени от долната страна на корема, помагат за баланс и стабилност.
* Каудална перка (опашка): Каудалната перка е основният източник на задвижване за повечето риби. Той осигурява тяга напред и може да се използва и за управление и промяна на дълбочината.
3. Форма и форма на тялото:
* Опростено тяло: Повечето риби имат опростена форма на тялото, която намалява влаченето и позволява ефективно плуване.
* сплескано тяло: Някои риби, като Flounders, имат сплескани тела, които им позволяват да лежат на морското дъно.
* перки, разположени за стабилност: Позицията и размерът на перките допринасят за общата стабилност и баланс във водата.
4. Специфични адаптации:
* Система за странична линия: Тази сензорна система открива вълни под налягане във водата, като помага на рибните да се променят промените в заобикалящата ги среда и поддържат баланса.
* Позиция на очите: Някои риби, като видове от дъното, имат очи, разположени в горната част на главата си, което им позволява да виждат по-горе, като същевременно поддържат хоризонтално положение.
Пример:
Златната рибка използва своя плувен мехур, за да регулира плаваемостта си, гръбните и аналните си перки, за да стабилизират тялото си и грубите си перки, за да контролират дълбочината. След това може да използва опашната си перка, за да се задвижва напред или да промени посоката.
Важно е да се отбележи, че специфичните стратегии, използвани за поддържане на вертикално положение, варират в зависимост от видовете риби и неговата среда.