1. Вертикална миграция: Много планктон, особено зоопланктон, мигрират вертикално във водния стълб. През деня те остават по -дълбоки там, където е по -тъмно и хищниците имат по -трудно време да ги намерят. През нощта те се преместват на повърхността, за да се хранят с фитопланктон.
2. Скриване в структури: Някои планктон намират убежище в райони като водорасли, легла с морска трева или коралови рифове. Тези структури осигуряват подслон от хищници и предлагат райони за скриване на планктон.
3. Прозрачност и камуфлаж: Някои планктон са прозрачни или имат камуфлаж, за да се съчетаят с обкръжението си, което ги прави по -трудни за забелязване от хищници.
4. Биолуминесценция: Някои планктон произвеждат своя собствена светлина (биолуминесценция), която може или да привлече плячка или да обърка хищници, като им даде шанс да избягат.
5. Отбранителни механизми: Някои планктон имат защити като шипове, жилещи клетки или токсини, които ги правят неприятни или опасни за ядене на хищници.
6. Високи числа и бързо възпроизвеждане: Планктонните организми се възпроизвеждат бързо, така че дори и някои да се ядат, има голям вероятност популацията да се възстанови бързо.
7. Време и местоположение: Някои видове планктон могат да хвърлят хайвера си в определени сезони или райони, където хищниците са по -малко изобилни или по -малко активни.
Важно е да се отбележи, че това са само част от стратегиите, които планктонът използва, за да не се яде. Специфичните стратегии зависят от вида и околната среда, в която живеят.