1. Загуба на местообитания и фрагментиране :Основната причина много видове да станат застрашени е унищожаването или промяната на техните естествени местообитания поради човешка дейност. Урбанизацията, обезлесяването, преобразуването на земята за селско стопанство, минното дело, неустойчивото извличане на ресурси, замърсяването и изменението на климата са основните двигатели на загубата на местообитания.
2. Лов и бракониерство :Ловът за спорт, трофеи или незаконната търговия е важен фактор за застрашаването на видовете. Незаконният трафик на диви животни остава сериозна заплаха, особено за застрашени животни като слонове, носорози, тигри и панголини.
3. Свръхулов и прилов :Прекомерният риболов може да намали популациите до неустойчиви нива, което води до застрашаване. Приловът, непреднамереното улавяне на нецелеви видове, като делфини и морски костенурки, е друга основна грижа в търговските риболовни практики.
4. Промяна на климата и промени в разпространението :Глобалното затопляне и свързаните с него промени в околната среда могат да окажат неблагоприятно въздействие върху екосистемите, което води до промени в разпределението на видовете, нарушаване на местообитанията и променена наличност на ресурси. Много видове се борят да се адаптират достатъчно бързо, за да оцелеят при такива променящи се условия.
5. Замърсяване :Замърсяване от промишлени източници, селскостопански отток, нефтени разливи и други замърсители могат да навредят на дивата природа, да влошат местообитанията им и да доведат до застрашаване.
6. Болести и паразити :Инфекциозните болести, възникващи естествено или пренесени от хората, могат да представляват значителна заплаха за застрашените видове. Предаването на болестта от домашни животни или добитък може да има опустошителни ефекти върху податливите популации.
7. Размер на популацията :Малкият размер на популацията може да направи видовете по-податливи на генетични проблеми (инбридинг депресия), намалено генетично разнообразие и повишена уязвимост към промени в околната среда или стохастични събития.
8. Специализирани изисквания за местообитания :Някои видове имат много специфични предпочитания или изисквания към местообитанията, което ги прави силно уязвими към промени или смущения в местообитанията. Например видовете, адаптирани към редки и крехки екосистеми или зависими от специфични източници на храна, са изложени на по-голям риск.
9. Конкуренция от инвазивни видове :Инвазивните видове, често въведени неволно чрез човешки дейности, могат да се конкурират с местните видове за ресурси като храна и местообитания, което води до намаляване и застрашаване на местните видове.
10. Липса на репродуктивен успех :Застрашените видове често са изправени пред предизвикателства, свързани с репродуктивния успех. Ниските нива на плодовитост, репродуктивните нарушения или невъзможността да се намерят подходящи партньори могат да допринесат за намаляване на популацията и повишена заплаха.
11. Бавен растеж и размножаване :Видовете с присъщи бавни темпове на растеж и по-дълги репродуктивни цикли са по-уязвими към застрашаване. Промените в екосистемите, които нарушават тези цикли, като например ускорени промени в околната среда, могат да бъдат пагубни за тяхното оцеляване.
12. Ограничен обхват :Видовете с малки географски ареали са по-податливи на заплахи, като загуба на местообитания или природни бедствия, тъй като имат по-малко възможности за преместване в по-благоприятни условия.
13. Липса на обществена осведоменост :Понякога видовете могат да бъдат застрашени, без да получат широко обществено внимание или подкрепа за усилията за опазване. Това може да попречи на ефективните стратегии за опазване.