Крайната последица от непрекъснатия спад на популацията е изчезването на вида. Изчезването настъпва, когато броят на индивидите в популацията стане толкова малък, че видът вече не може да се възпроизвежда или да оцелее в околната среда.
Загуба на генетично разнообразие:
С намаляването на размера на популацията на даден застрашен вид намалява и неговото генетично разнообразие. Генетичното разнообразие е от съществено значение за способността на видовете да се адаптират към промените в околната среда и болестите. Липсата на генетично разнообразие може да увеличи риска от изчезване.
Екологичен дисбаланс:
Изчезването на даден вид може да има значително въздействие върху екосистемата, която обитава. Всеки вид играе специфична роля в хранителната верига и загубата на един вид може да наруши цялата екосистема. Това може да има каскадни ефекти върху други видове и дори да доведе до изчезване на други видове, които зависят от застрашения вид.
Разпространение на болестта:
Малкият размер на популацията може да направи вида по-уязвим към инфекциозни заболявания. Инфекциозните болести могат да се разпространят бързо сред малка популация и при ограничено генетично разнообразие на вида може да липсва имунната защита, необходима за борба с тези заболявания.
Загуба на местообитания и фрагментиране:
Загубата на местообитания и фрагментацията често съпътстват намаляването на популацията. Тъй като популацията на даден вид намалява, размерът на ареала му също може да намалее. Това може да доведе до загуба и фрагментиране на местообитанието на вида, което допълнително задълбочава намаляването на популацията и увеличава риска от изчезване.