Делфините притежават мозъци със сложни структури и по -големи относителни размери на мозъка в сравнение с повечето други животни. Техната мозъчна кора, която е отговорна за когнитивните функции от по-висок ред, е особено добре развита, което позволява ефективна обработка на информация и сложни способности за решаване на проблеми.
2. Разработка на лимбична система:
Лимбичната система, която е свързана с емоции, учене и памет, е силно развита в делфините. Това развитие им позволява да формират социални връзки, да показват съпричастност и да изпитват емоции, подобни на хората.
3. Ехолокация и сензорно възприятие:
Делфините използват ехолокация, сложна форма на биосонар, за да се ориентират в средата си и да открият плячка. Те излъчват високочестотни кликвания и интерпретират ехото, за да генерират подробни психични карти на тяхното обкръжение. Техните изключителни слухови и визуални способности допълнително допринасят за тяхното сетивно възприятие и адаптивност.
4. Учене и решаване на проблеми:
Делфините имат забележителни възможности за обучение и са известни със своите иновативни способности за решаване на проблеми. Те могат да научат ново поведение чрез наблюдение, имитация и експерименти. Дългосрочната им памет им позволява да запазят и прилагат научена информация в различни ситуации.
5. Социално обучение и културно предаване:
Делфините живеят в сложни социални структури и те участват в социално обучение, предаване на знания, умения и културни традиции на по -младите поколения. Това културно предаване допринася за развитието на различни регионални диалекти и поведение в различните популации на делфини.
6. Използване на инструменти и манипулиране на обекти:
Някои видове делфини са наблюдавани с помощта на инструменти, като гъби, за да се подобрят техните способности за набиране и да защитят човките си. Те проявяват сръчност при манипулиране на обекти, демонстрирайки своята познавателна гъвкавост и адаптивност към различни среди.
7. Самосъзнание и разпознаване на огледалото:
Делфините проявяват самосъзнание, както е показано от способността им да се разпознават в огледала. Това показва високо ниво на самосъзнание и когнитивна сложност, което предполага дълбоко разбиране на тяхната собствена идентичност.
8. Комуникационни и езикови умения:
Делфините комуникират, използвайки различни кликвания, свирки и жестове на тялото. Техните вокализации са сравнени с рудиментарни езици, предавайки информация за опасност, храна, социални взаимодействия и емоционални състояния. Някои изследователи смятат, че делфините могат да притежават рудиментарен синтаксис и семантика в тяхната комуникационна система.
9. Емоционална интелигентност и съпричастност:
Делфините проявяват съпричастност към затруднени индивиди, както в собствения си вид, така и към други видове, включително хората. Те могат да помогнат на ранени или болни делфини и дори да участват в алтруистично поведение, демонстрирайки своята емоционална интелигентност и социална осъзнатост.
10. Игралност и любопитство:
Делфините проявяват игрив характер и често се наблюдават, че участват в различни форми на игра, както социални, така и самотни. Смята се, че играта допринася за тяхното познавателно развитие, социална връзка и цялостно благополучие. Любопитното им изследване на тяхното обкръжение допълнително показва активния им ангажимент с тяхната среда.
Като цяло интелигентността на делфините се проявява чрез комбинация от усъвършенствани мозъчни структури, сложно сензорно възприятие, сложно социално поведение, усъвършенствани възможности за обучение, използване на инструменти, самосъзнание, комуникационни умения, емоционална интелигентност и чувство за игривост и любопитство. Тези характеристики допринасят колективно за техните забележителни познавателни способности и приспособимост към различни среди.