Ето защо:
1. Гравитационно дърпане:Силата на гравитацията е това, което ни държи закотвени на земята на земята. Колкото по -голямо е гравитационното дърпане, толкова повече усещаме надолу силата на теглото си.
2. Орбитираща Земя:Космически станции като Международната космическа станция (ISS) обикалят Земята с висока скорост, обикновено около 17 500 мили в час (28 000 километра в час). Това орбитално движение създава ускорение, което отменя по -голямата част от гравитационната сила, която биха почувствали, ако стоят на земята.
3. Свободно падане:По същество астронавтите и космическата станция са в състояние на вечно свободно падане. Комбинацията от орбитална скорост на ISS и гравитационното дърпане на земята води до почти нулева гравитационна среда вътре в станцията.
4. Безтегловност:Без постоянното дърпане на гравитацията астронавтите изпитват безтегловност. Те плават свободно вътре в космическата станция, сякаш плуват под вода или окачват в средата на въздуха.
5. Ориентация и движение:При микрогравитация астронавтите могат лесно да променят ориентацията си и да се движат без усилие без обичайните ограничения на гравитацията. Те могат да се изтласкат от стени или повърхности, за да се движат около станцията, като използват парапети или други опори за стабилност.
6. Премествания на течността:Микрогравитата също може да повлияе на разпределението на течностите в човешкото тяло, което води до физиологични адаптации и промени в телесните системи. Например, астронавтите могат да изпитат промени в кръвното налягане, смени на течности и променени механизми за баланс.
Важно е да се отбележи, че микрогравитацията не е същата като нулевата гравитация. Все още има някакво гравитационно дърпане в земната орбита, но това е значително намалено в сравнение с гравитацията на земната повърхност. Докато астронавтите изпитват безтегловност и изглежда, че плават, те все още са обект на някои гравитационни сили.