Успехът на рециркулиращи аквариумни и отпадъчно-водни системи зависи от способността им да преобразуват метаболичните отпадъци на рибите. Азотните отпадъци се елиминират чрез нитрифициращи и денитрифициращи биологични филтри. Докато нитрифициращите са лесни за управление, балансът в денитрифициращите е далеч по-финен. Чрез денитрификация нитрит (NO2-) и нитрат (NO3-) се редуцират до елементен азот (N2). Процесът е движен от анаеробни микроорганизми, изискващи електронни дарители от органични или неорганични източници. И етанол, и метанол могат да се използват.
Денитрификатори
Денитрификаторите са факултативни анаероби, използващи нитрат като конечен електронен приемник в безкислородна среда. Хетеротрофните, ползващи органични въглести съединения като електронни дарители, са най-често срещаните в природата. В среди с ниско разтворен въглерод, аутотрофните използват метанол и етанол.
Метанол
Изначално първи избор за въглеста допълване за отстраняване на азот – 2.0-2.5 части метанол на 1 част нитрат. По химична цена за количество отстранен азот, метанът (метанол) беше най-евтиният и най-често използван в очистителни станции. Дава ниски биомасни веродиждания – повече метанол отива за редукция на нитрат, отколкото за биомаса. Етанолът, поради важни критерии, настойчиво го замества.
Етанол
Метанолът типично се добавя като алтернативен въглест източник. Етанолът, използван и за денитрификация на отпадъчни води, замества метанола, защото е лесно достъпен и сравнително евтин. Етанол е много подходяща замяна – скоростта на денитрификация при него е 2-3 пъти по-висока от при метанол. Етанол се метаболизира по-лесно, което дава по-високи темпове, особено при по-ниски температури, където метанолът се ползва по-трудно.
Подобности
За всеки от двата е нужен безкислороден режим с разтворен киселород близо до нула. В биологичната филтрация на аквариуми и двата могат да се използват като въглест източник в денитрификационната камера/филтър.