По време на периода на Хайън (794-1185 г. сл. Хр.) Самураите приеха монтирания стрелба с лък като основна тактика на бой, силно повлияна от номадските култури на азиатската степ. Самурайските воини станаха висококвалифицирани конни стрелци, способни да доставят мощни и точни кадри от кон. Този набор от умения даде значително предимство на самураите на бойното поле, което им позволи бързо да маневрират и да нанасят удар върху противниците си.
Овладяване на коне и тренировки:
Самурайските воини преминаха строго обучение за овладяване на конете и развитие на силна връзка със своите коне. Те поставиха голямо значение на избора и развъждането на най -добрите коне за битка, често търсят запас от монголските и персийските породи, известни със своята сила, скорост и издръжливост. Самурайските коне бяха внимателно обучени да реагират на фини команди и движения на своите ездачи, създавайки почти симбиотично партньорство, необходимо за ефективна битка.
Използване на стреме:
Въвеждането на стреме от Китай революционизира самурайската конна. Страта позволи на самурайските воини да стоят по -здраво в седлата си, осигурявайки по -голяма стабилност и контрол по време на интензивни битки. Този напредък даде възможност на самураите да нанесат по -мощни удари с мечовете си и да извършват сложни конни маневри, увеличавайки бойната си ефективност.
Защита за конете:
Самурайските коне често са били защитени от броня, особено по време на големи конфликти или обсади. Конската броня обикновено се състоеше от метални плочи или кожени покрития, които защитаваха тялото, краката и главата от вражески атаки. Тази защита позволи на самурайските коне да издържат на бойни ситуации и да преживеят хаоса на битките.
Тактика на кавалерията:
Самурайската конница използва различни тактики, за да спечели предимство пред своите противници. Те често се зареждаха в тесни формации, за да пробият вражески линии или да използваха уменията си за стрелба с лък, за да тормозят и нарушават вражеските формации, преди да се включат в близък бой. Превъзходното конско и стратегическо маневриране бяха решаващи елементи в тактиката на кавалерията на самураите, което им позволи да постигнат целите си на бойното поле.
В обобщение, самурайските воини широко използваха коне за монтирани стрелба с лък, разчитайки на уменията си за езда и силата на конете си, за да преодолеят опонентите си. Самурайските коне бяха внимателно подбрани, обучени и защитени, за да гарантират тяхната ефективност в битката. Овладяването на самураите на тактиката на конни стрелба с лък, съчетано с непоколебимата им лоялност и отдаденост на техните коне, остава определяща характеристика на техния войн етос.