Нощно поведение: Aardvarks са предимно нощни животни, което означава, че са активни през нощта. Тази адаптация им помага да избягват парещата жега и хищници, активни през деня, като лъвове и хиени. Тъй като са нощни, мравуздките могат да пестят енергия и по-ефективно да търсят храна в по-хладни условия.
Специализирана диета: Aardvarks са насекомоядни, хранещи се главно с термити и мравки. Диетата им изисква специални адаптации. Те притежават дълги, лепкави езици, които могат да удължат до 30 сантиметра (около 12 инча). Тези езици, покрити със слюнка, им помагат да достигнат дълбоко в могилите на насекомите и да уловят плячката си.
Мощни нокти: Aardvarks имат здрави, остри нокти на предните си крака. Тези нокти се използват за копаене в могили от термити и мравки, основният им източник на храна. Ноктите са полезни и за защита срещу хищници, когато е необходимо.
Дебела кожа: Aardvarks имат дебела, кожена кожа, която ги предпазва от ухапвания от насекоми и драскотини, докато копаят в неравен терен. Тяхната здрава кожа служи като естествена броня, която им позволява да се ориентират в околната среда, без да получават значителни наранявания.
Самотен начин на живот: Мускулите са до голяма степен самотни животни, с изключение на сезона на чифтосване. Тази адаптация намалява конкуренцията за храна и подслон и помага да се избегнат хищници, които се насочват към по-големи групи.
Поведение при ровене: Мускулите са умели копачи и прекарват значителна част от времето си под земята в дупки. Тези дупки осигуряват подслон от екстремни климатични условия, хищници и места за почивка през деня. Мускулите могат да изкопаят нова дупка за забележително кратко време, до две минути.
Отлично обоняние: Aardvarks имат изключително обоняние, което им позволява да откриват подземни колонии от насекоми. Те използват дългите си подвижни муцуни, за да надушат предпочитаната от тях плячка, дори ако е заровена дълбоко в земята.
Самотен начин на живот: Мравуняците са самотни животни, освен когато се чифтосват. Това самотно поведение намалява конкуренцията за храна и подслон и им помага да избягват хищници, които се насочват към по-големи групи.
Тези адаптации колективно поддържат оцеляването на мравуняците и им позволяват ефективно да експлоатират ресурсите, налични в техните местообитания, като основно се фокусират върху тяхната специализирана насекомоядна диета и се предпазват от хищници.