1. Имунна функция :Апендиксът съдържа лимфоидна тъкан, която е част от имунната система на тялото. Помага за защита срещу вредни микроорганизми и патогени, които навлизат в храносмилателния тракт. Лимфоидната тъкан в апендикса произвежда имунни клетки, като лимфоцити, и подпомага производството на антитела.
2. Чревно-свързана лимфоидна тъкан (GALT) :Апендиксът е част от GALT, мрежа от лимфоидни тъкани, разположени в целия храносмилателен тракт. GALT играе решаваща роля в защитата срещу патогени и поддържането на здравето на червата, като осигурява правилното функциониране на имунната система в храносмилателната система.
3. Резервоар за полезни бактерии :Някои изследователи предполагат, че апендиксът може да действа като резервоар за полезни чревни бактерии. По време на периоди на заболяване или нарушаване на чревната микробиота, като диария, апендиксът може да освободи тези полезни бактерии, за да засели отново червата и да възстанови микробния баланс, поддържайки здравето на храносмилането.
4. Хормонална регулация :Въпреки че не са подробно проучени, има някои доказателства, че апендиксът може да произвежда хормони, които влияят на храносмилането и функциите на червата. Някои проучвания предполагат, че някои хормони, участващи в регулирането на глада и усвояването на хранителни вещества, могат да се произвеждат в апендикса.
5. Вестигиален орган :Апендиксът се счита за рудиментарен орган, тъй като вече не изпълнява жизненоважна функция при хората. Смята се, че е остатък от нашите еволюционни предци, които са имали по-голямо цекум (част от дебелото черво) и вероятно са играли по-значима роля в тяхното храносмилане. Тъй като нашата диета се промени с течение на времето, апендиксът стана по-малко важен и неговата функция намаля.
Въпреки че тези потенциални роли са предложени, точната функция на апендикса остава обект на текущи изследвания и дебат в научната общност. Необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере напълно значението му в храносмилателната система.