Обяснение на Ламарк (наследяване на придобитите характеристики):
* Борбата на жирафа: Жирафите, според Ламарк, постоянно протегнаха вратовете си, за да стигнат до по -високи листа. Това усилие през поколенията накара вратовете им да се удължат.
* Механизмът: Ламарк вярваше, че организмите могат да придобият черти през живота си и да ги предадат на своето потомство. Разтягането на шията на жирафа ще бъде адаптация „употреба-ot-or-lose-it“, с непрекъснато укрепване на разтягане и удължаване на шията.
* доказателства: Ламарк може би е посочил примери за растеж на мускулите от упражнения или силните ръце на ковача като доказателство за придобити черти, които се предават.
Обяснение на Дарвин (естествен подбор):
* Вариация на дължината на шията: Дарвин щеше да твърди, че жирафите естествено проявяват промяна в дължината на шията. Случайно някои жирафи се родиха с малко по -дълги вратове от други.
* Предимство за оцеляване: Жирафите с по -дълги шии могат да достигнат до по -висока зеленина, което им дава достъп до по -изобилен и стабилен източник на храна. Това би им дало предимство за оцеляване, което им позволява да живеят по -дълго и да се възпроизвеждат по -успешно.
* Наследяване: Потомството на дългогодишни жирафи ще наследи тези по-дълги вратове, давайки им същото предимство. През много поколения честотата на по -дългите вратове ще се увеличи в рамките на популацията на жирафа, тъй като тези с по -къси вратове биха били по -малко склонни да оцелеят и да се възпроизведат.
Ключови разлики:
* Механизъм на промяна: Теорията на Ламарк разчита на индивидуалните усилия и прякото предаване на придобитите черти, докато Дарвин подчертава естествената вариация и подбора на изгодни черти.
* Роля на околната среда: Ламарк разглежда околната среда като пряко влияние върху характеристиките на организма, докато Дарвин разглежда околната среда като селективно налягане, благоприятствайки някои вариации спрямо други.
* Акцент върху генетиката: Теорията на Дарвин е по -приведена в съответствие с съвременното разбиране на наследството, тъй като се фокусира върху ролята на гените при преминаване на черти от едно поколение на следващо.
Дебатът:
Дебатът между Ламарк и Дарвин би бил завладяващ. Ламарк може да твърди, че жирафите активно са избрали да удължат вратовете си, като показват своята „воля“ да се адаптират. Дарвин би се противопоставил, като обясни, че естественият подбор е пасивен процес, воден от околната среда и присъщата променливост в популацията.
В крайна сметка теорията за естествения подбор на Дарвин е тази, приета от научната общност днес. Приносът на Ламарк обаче беше важен за подтикването на дискусията относно механизмите на еволюцията.