Черните мечета преживяват зимата чрез състояние, наречено торпор, подобно на зимна спанка, но с ключови разлики. По време на торпор, телесната температура спада, сърдечната честота и дишането се забавят, и метаболизмът се намалява значително. За разлика от истински зимователи, мечете могат лесно да се събудят и периодично през зимата, ако бъдат безпокоени.
1. Намиране на логово: Есента мечете търсят логове в дупки от дървета, пещери, скални пукнатини или под гъста растителност, подслагвайки ги с листа и клончета.
2. Влизане в торпор: Когато зимата настане, мечете влизат в логовете си и забавят телесните функции. Сърдечната честота може да падне от 55 до 20 удара в минута, а дишането да се забави до един вдиш/издиш в минута.
3. Периодични пробужданя: За разлика от истински зимователи, черните мечета се пробуждат периодично, понякога на всеки няколко седмици, за да пият, търсят храна или се изправят.
4. Ограничена активност: По време на торпор, мечете едва се движат, ядат или пият, разчитайки на натрупани мазни запаси.
5. Енергийна ефикасност: Мечете ядат изобилно есента, за да изградят мазни запаси и могат да загубят до 30% от телесното си тегло през зимата.
6. Раждане: Женките често раждат в логовото по време на торпор и дой малките си до пролетта.
През пролетта, когато температурите се вдигат и храна става достъпна, черните мечета излизат и възобновяват активния си сезон.