В дивата природа, гризли мечките могат да изследват огромни територии, да се хранят с храна и да участват в социални взаимодействия с други мечки. Те могат да намерят и подслон от хищници, сурово време и други екологични стресори. Тази свобода и автономия е от съществено значение за физическото и психическото благополучие на мечките.
Зоологическите градини, от друга страна, предлагат защита от хищници и надежден източник на храна, но също така ограничават способността на мечките да се движат и да вземат независими решения. Мечките в зоологическите градини могат да изпитат стрес и безпокойство поради ограничаване, липса на поверителност и постоянно излагане на човешки посетители.
Освен това зоологическите градини може да не са в състояние да осигурят на мечките същото ниво на обогатяване на околната среда, както биха изпитали в природата. Тази липса на стимулация може да доведе до скука и други поведенчески проблеми.
Следователно, макар че зоологическите градини могат да служат на цел в опазването и образованието, те не могат напълно да повторят естественото местообитание и начин на живот на мечките от гризли. За цялостното благополучие на Мечките е най-добре да запазят и защитят естествените си местообитания и да им позволите да живеят в природата.