1. Хемотаксис: Патогени или клетъчни отломки отделят химически сигнали, наречени хемокини и цитокини. Тези сигнали привличат макрофаги на мястото на инфекция или нараняване.
2. Адхезия: След като макрофагите пристигнат на мястото на инфекция, те се придържат към повърхността на патогена или увредената тъкан чрез специфични рецептори на клетъчната им мембрана.
3. Фагоцитоза: Макрофагът разширява подобни на пръста проекции на клетъчната му мембрана, наречена Pseudopodia, която обгражда патогена. След това псевдоподията се слива, поглъщайки патогена в отделение, свързано с мембрана, известно като фагосома.
4. Фузия на фагозома - лисозома: Фагозомата, съдържаща патогените, се слива с лизозома, мембрана, свързана с мембрана, в макрофаги, която съдържа храносмилателни ензими и антимикробни вещества. Сливането води до образуване на фаголизозома.
5. Подкисляване и ензимно храносмилане: Околната среда вътре във фаголизозома е силно кисела, с рН около 5,0. Киселата среда активира храносмилателните ензими, присъстващи в лизозомите, като протеази, липази и нуклеази. Тези ензими започват да разграждат погълналия патоген и неговите компоненти.
6. Убиване и деградация: Киселата среда и действието на храносмилателните ензими водят до убиване и разграждане на патогена. Макрофагите могат също да произвеждат реактивни видове кислород (ROS) и реактивни видове азот (RNs) за по -нататъшно увреждане и унищожаване на патогена.
7. Представяне на антиген: След храносмилането на патогена, фрагменти или антигени от патогена са представени на клетъчната повърхност на макрофага. Тези антигени могат да бъдат разпознати от специфични имунни клетки, като Т -лимфоцити, които помагат за адаптивния имунен отговор срещу патогена.
8. Екзоцитоза и освобождаване: Понякога макрофагите могат да изхвърлят неразграден материал чрез екзоцитоза. Това може да помогне за отстраняването на клетъчните отломки и увредените органели, както и за освобождаването на сигнални молекули, които могат да набират други имунни клетки на мястото на инфекция.