1. Поле на листа: Много тревопасни животни предпочитат да се хранят с краищата (ръбовете) на листата, където тъканта често е по-тънка и по-нежна, което я прави по-лесна за дъвчене и смилане.
2. Млади листа: Тревопасните животни често се насочват към по-млади листа, защото те обикновено са по-меки, по-хранителни и съдържат по-високи нива на влага и хранителни вещества в сравнение с по-старите листа.
3. Съвети за листа: Някои тревопасни животни може да се съсредоточат върху консумацията на върховете на листата, които могат да бъдат особено сочни и да съдържат по-високи концентрации на хранителни вещества.
4. Избягване на вени: Тревопасните често избягват да консумират вените на листата, които са богати на жилав, влакнест материал (лигнин) и могат да бъдат трудни за смилане.
5. Селективно избягване: Някои тревопасни животни може селективно да избягват консумацията на специфични части от листата, като основата на листа близо до дръжката, където концентрацията на вторични метаболити (химични съединения, които могат да възпрат храненето) може да е по-висока.
6. Хранително съдържание: Хранителното съдържание на различните листни части може да повлияе на хранителните предпочитания на тревопасните животни. Някои тревопасни животни могат да се насочат към определени листни части въз основа на съдържанието на протеини, въглехидрати или минерали.
7. Защитни механизми на растенията: Наличието на химически защитни механизми или трихоми (малки структури, подобни на косми) върху определени части на листата може да обезкуражи тревопасните животни да се хранят в тези области.
Важно е да се отбележи, че хранителните предпочитания на тревопасните животни могат да бъдат повлияни от различни фактори, включително наличието и качеството на други хранителни ресурси, конкуренцията с други тревопасни животни и защитните механизми на растението. Нивото на селективност може също да варира в зависимост от специфичните взаимодействия между тревопасни растения и растения в различни екологични контексти.