Методите за лов са се развивали драстично в зависимост от епохата, местоположението, целевия вид и технологичните възможности.
Преисторически и древен лов
Копья и булави: Ранните хора са използвали примитивни оръдия, изискващи ловкост и сила.
Капани и жичници: Ями, мрежи и капани, активирани от самите животни, са улавяли дичи.
Лов с огън: Използван за изгонване на животни в капани или натоварване им към ловците.
Лов с кучета: Домашнени кучета са гонили, загрождавали и извеждали заловената дич.
Средновековен и съвременен лов
Лък и стрела: Осигурявали по-голяма точност и обхват.
Лов на кон: Позволявал на ловците да преодоляват по-големи разстояния и да гоният по-бързи животни.
Мрежи и капани: Продължаваха да се използват с подобрени материали.
Оръдия на черен прах: Пушки и мушкетни революционизираха лова с мощ и точност.
Модерен лов
Пушки, мушкетни и лъци остават широко използвани.
Кучета все още се използват за различни видове дич.
Примамници привличат животни като птици и елани.
Технологии, включително далномери, термални камери и GPS, подпомагат съвременните ловци.
Етичните соображения включват устойчиво управление, благополучие на животните и здраве на екосистемите. Ловците трябва да следват местните закони и да практикуват безопасни, етични методи.