1. Генетика:
* Мутации: Случайните промени в ДНК последователността могат да въведат нови черти. Някои мутации са полезни, други са вредни, а други нямат ефект.
* Джийн разбъркване: По време на сексуалната репродукция гените се рекомбинират, създавайки нови комбинации от черти в потомството. Този процес се нарича генетична рекомбинация.
* генният поток: Движението на индивидите между популациите може да въведе нови гени и да увеличи генетичното разнообразие.
2. Околна среда:
* Фактори на околната среда: Средата може да повлияе на експресията на гени. Например, растението може да расте по -високо при слънчеви условия, отколкото при сенчести условия, дори ако има същия генетичен грим.
* Естествен избор: Средата избира черти, които помагат на хората да оцелеят и да се възпроизвеждат. Хората с благоприятни черти са по -склонни да предадат гените си на следващото поколение.
3. Шанс:
* Генетичен дрейф: Могат да възникнат случайни колебания в алелните честоти, особено при малки популации. Това може да доведе до загуба или фиксиране на определени алели, дори ако те не са непременно полезни или вредни.
В обобщение:
Вариациите в даден вид са резултат от взаимодействието между генетиката, околната среда и шанса. Докато генетиката осигурява план за черти, околната среда влияе върху това как се изразяват тези черти и шансът може да играе роля в разпределението на тези черти в популацията. Тази промяна е от решаващо значение за оцеляването и адаптирането на видовете, което им позволява да се справят с променящата се среда и да използват различни ресурси.