1. Повишен вход на азот:
* Производство на фуражи: Отглеждането на култури за хранене за добитък изисква значителни входове на азот под формата на торове. Тези торове често съдържат синтетичен азот, което може да доведе до азотен отток и замърсяване.
* Животински отпадъци: Животният тор съдържа високи нива на азот. Неправилното управление на животинските отпадъци може да доведе до освобождаване на азот в околната среда чрез излугване и изпаряване, допринасяйки за замърсяването на въздуха и водата.
2. Променено азотно колоездене:
* Животни за преживни животни: Преживените, като крави и овце, имат уникална храносмилателна система, която им позволява да разграждат растителната материя и да отделят азот в атмосферата като метан (мощен парников газ).
* Управление на тор: Разбивката на оборския тор пуска амоняк (NH3) в атмосферата, което допринася за киселинния дъжд и замърсяването на въздуха. Правилното управление на тор, като компостиране, може да намали емисиите на амоняк.
3. Евтрофикация:
* Отток: Азотът от животински отпадъци и тор може да изтича във водните пътища, което води до еутрофикация. Това се случва, когато излишъкът от азот стимулира цъфтеж на водорасли, които изчерпват нивата на кислород и вредят на водния живот.
* Замърсяване на подземните води: Азотът също може да изтича в подземни води, замърсявайки източниците на питейна вода.
4. Азотна фиксация:
* Бобови растения: Някои култури за хранене на добитък, като бобови растения, имат азотни фиксиращи бактерии в корените си. Тези бактерии превръщат атмосферния азот в използваеми форми за растения, което може да намали нуждата от синтетични торове.
5. Въздействие върху биоразнообразието:
* Загуба на местообитания: Пашата на добитъка може да повреди екосистемите и да намали биоразнообразието.
* замърсяване: Замърсяването на азота от животновъдството може да навреди на чувствителните екосистеми.
Общи въздействия:
* Замърсяване на околната среда: Животновъдството допринася значително за замърсяването на въздуха, водата и почвата чрез азотни емисии и отток.
* Климатични промени: Емисиите на метан от добитък допринасят за глобалното затопляне.
* Продоволствена сигурност: Ефективното управление на азот е от съществено значение за производството и сигурността на храни.
СТРАТЕГИИ НА СМИТИРАНЕ:
* Подобрено управление на добитъка: Прилагането на практики като въртяща се паша, компостиране на тор и намаляване на плътността на добитъка може да сведе до минимум азотните емисии.
* Устойчиво производство на фуражи: Използването на органични торове и намаляването на разчитането на синтетичните азотни торове може да намали замърсяването на азот.
* Диетични промени: Намаляването на консумацията на месо може да намали въздействието върху екологичното въздействие на животновъдството.
Чрез прилагането на тези стратегии можем да намалим отрицателните въздействия на отглеждането на животни върху азотния цикъл и да защитим околната среда.