Устойчивост на околната среда:
* Защита на здравето на почвата: Конвенционалните практики могат да доведат до разграждане на почвата чрез ерозия, уплътняване и загуба на органична материя. Устойчивите практики като покриване на култивиране, отглеждане без достойнство и въртене на културите помагат да се поддържа плодородието и структурата на почвата.
* Запазване на водните ресурси: Ефективните техники за напояване, устойчивите на суша култури и събирането на дъждовна вода минимизират водните отпадъци.
* Намаляване на емисиите на парникови газове: Земеделието на животни допринася значително за емисиите на метан. Устойчивото управление на добитъка, като подобрена ефективност на фуражите и намалени животински отпадъци, може да намали тези емисии.
* Защита на биоразнообразието: Устойчивите селскостопански практики подкрепят биоразнообразието чрез създаване на местообитания за полезни насекоми и намаляване на употребата на пестициди, което вреди на полезните видове.
* Минимизиране на замърсяването: Устойчивото земеделие свежда до минимум замърсяването на водата и въздуха от оттока на торове и пестициди, докато устойчивите практики за животновъдство намаляват въздействието върху екологичните отпадъци от животните.
Икономическа устойчивост:
* Подобряване на рентабилността на фермата: Устойчивите практики могат да повишат производителността и да намалят разходите за вход, което прави фермите по -печеливши.
* Строителна устойчивост: Устойчивите системи са по-устойчиви на изменението на климата и други екологични натоварвания, като гарантират дългосрочната жизнеспособност за стопанствата.
* По -справедливи търговски практики: Устойчивото земеделие насърчава справедливата търговия и етичните практики, като гарантира по -добър поминък за фермерите.
Социална устойчивост:
* Защита на човешкото здраве: Устойчивите практики минимизират използването на вредни химикали, намалявайки остатъците от пестициди в храната и подобряване на човешкото здраве.
* Осигуряване на продоволствена сигурност: Устойчивото земеделие осигурява производството на храни за нарастващо глобално население, като същевременно защитава природните ресурси.
* Подобряване на селските общности: Устойчивите практики насърчават развитието на общността, създават работни места и укрепване на селските икономики.
В обобщение, устойчивите практики в селското стопанство и животновъдството са от съществено значение за:
* Поддържане на здравословни екосистеми и защита на биоразнообразието.
* Осигуряване на дългосрочна икономическа жизнеспособност на земеделските производители и селските общности.
* Насърчаване на продоволствената сигурност и защита на човешкото здраве.
Следователно възприемането на тези практики е не само екологично отговорно, но и икономически и социално полезно.