Ранното развитие на индуизма може да бъде разделено на два основни периода:ведическият период (1500-500 г. пр. Н. Е.) И след-ведическият период (500 г. пр.н.е. нататък). По време на ведическия период химните на Риг Веда, най -старите от четирите Веди, са съставени и са установени основите на индуистката философия и ритуал. В пост-ведическия период се наблюдава развитието на нови религиозни текстове, като Упанишадите и Пураните, и появата на нови религиозни практики, като йога и медитация.
Индуизмът е сложна религия с разнообразен набор от вярвания и практики. Няма централен религиозен авторитет и индусите са свободни да тълкуват и практикуват своята религия по свой начин. Някои индуисти вярват в един -единствен Бог, докато други вярват в множество богове и богини. Някои индуисти вярват в прераждането, докато други вярват в небето и ада. Има и голямо разнообразие от индуистки философски училища, всяка със собствени уникални учения и практики.
Въпреки разнообразието си, индуизмът споделя някои общи убеждения и практики. Например, повечето индуисти вярват в важността на Дхарма (правда), Карма (законът на причината и следствието) и Мокша (освобождение от цикъла на раждането и смъртта). Индусите също обикновено се покланят на различни богове и богини, включително Вишну, Шива и Деви (Богинята).
Индуизмът е третата по големина религия в света, с над 1 милиард последователи. Това е основната религия на Индия, Непал и Мавриций, а също така се практикува и в много други страни по света. Индуизмът е оказал дълбоко влияние върху индийската култура, изкуство и литература и продължава да играе важна роля в живота на много индуисти днес.