Какво означава устойчиво земеделие?

Терминът устойчиво земеделие обикновено означава, че селскостопанските практики, използвани за отглеждане на хранителните продукти, са проектирани да бъдат екологично здрави, да защитават екосистемите и да се гарантира, че ресурсите, използвани в процеса на земеделие, се поддържат за бъдещите поколения.

Устойчивите селскостопански практики разглеждат различни аспекти:

- Опазване и поддържане на здравето на почвата:

- Използване на методи за предотвратяване на ерозия, запазване на плодовитостта и гарантиране на почвата остава продуктивна с течение на времето.

- Защита на биоразнообразието:

- Поддържане на екологичния баланс чрез поддържане на различни видове растения и животни в рамките на земеделската система.

- Отговорно управление на водата:

- Ефективни практики за напояване, за да се сведе до минимум разхищаването на водата и поддържане на качеството на водата.

- Интегрирано управление на вредителите (IPM):

- Използване на естествени методи и биологични контроли за управление на вредители, а не да се разчита единствено на химически пестициди.

- Ефективно използване на енергия:

- Прилагане на практики, които намаляват разчитането на изкопаемите горива и насърчават възобновяемите енергийни източници.

- Минимизиране на химическите входове:

- Намаляване или елиминиране на използването на синтетични торове и пестициди.

- Устойчивото земеделие обхваща цялостен подход, който има за цел да създаде икономически жизнеспособни земеделски операции, като същевременно запазва природните ресурси и минимизиране на отрицателните въздействия върху околната среда. Той гарантира дългосрочната устойчивост на селскостопанските системи, като същевременно произвежда здравословни и безопасни хранителни продукти за потребителите.