Коефициентите на хищничество могат да варират в зависимост от редица фактори, включително вида хищник и плячка, средата, в която живеят, и наличието на други източници на храна. Например, хищник, който е силно специализиран върху определен вид плячка, обикновено ще има по-висок коефициент на хищничество за тази плячка, отколкото хищник, който е по-общ в диетата си. По същия начин, хищник, който живее в среда с изобилие от хранителни ресурси, може да има по-нисък коефициент на хищничество от хищник, който живее в среда с оскъдни хранителни ресурси.
Коефициентите на хищничество са важни за разбирането на динамиката на взаимодействията хищник-плячка. Те могат да се използват за прогнозиране как популациите на хищници и плячка ще се променят с течение на времето и за идентифициране на условията, които е най-вероятно да доведат до стабилност или нестабилност на популацията.
Ето няколко примера за коефициенти на хищничество:
* Коефициентът на хищничество за вълци върху лосове в Северна Америка обикновено е между 0,1 и 0,2. Това означава, че на всеки 100 лоса, които са на разположение на вълците, вълците ще консумират 10-20 от тях всяка година.
* Коефициентът на хищничество за акули върху тюлени в Тихия океан обикновено е между 0,05 и 0,1. Това означава, че на всеки 100 тюлена, които са на разположение на акулите, акулите ще консумират 5-10 от тях всяка година.
* Коефициентът на хищничество за калинки върху листни въшки в Европа обикновено е между 0,5 и 1,0. Това означава, че на всеки 100 листни въшки, които са достъпни за калинките, калинките ще консумират 50-100 от тях всяка година.
Това са само няколко примера за коефициенти на хищничество. Стойностите на тези коефициенти могат да варират в широки граници в зависимост от вида хищник и плячка, средата, в която живеят, и наличието на други източници на храна.