1. Енергоспестяване :Хибернацията позволява на животните да спестят значително количество енергия чрез забавяне на метаболизма си. По време на хибернация сърдечната честота, дишането и телесната им температура намаляват драстично, което изисква по-малко енергия за основните телесни функции. Това помага на животните да оцелеят със складираните мастни резерви, които натрупват, преди да изпаднат в хибернация.
2. Намалена наличност на храна :През зимата или при неблагоприятни условия много животни имат ограничен достъп до източници на храна. Хибернацията им позволява да издържат продължителни периоди без хранене. Техният забавен метаболизъм им позволява да оцелеят с мастните си резерви, без да е необходимо незабавно да търсят храна.
3. Адаптиране към студено времето :Хиберниращите животни имат адаптации да издържат на ниски температури през зимата. Козината или телесното им покритие става по-дебело, за да осигури изолация, а телесната им температура спада значително, което им позволява да понасят студа за продължителни периоди, без да изразходват излишна енергия.
4. Намален риск от хищничество :Хибернацията също може да предложи известна степен на защита срещу хищници. Когато животните са в състояние на дълбок сън и са добре скрити в дупки, гнезда или други защитени места, те са по-малко уязвими от хищничество, особено през зимата, когато хищниците може да изпитват трудности при намирането на плячка.
5. Специфични еволюционни черти :Хибернацията е стратегия за оцеляване, която се е развила при определени видове с течение на времето. Наблюдава се предимно при бозайници (напр. мечки, прилепи и някои гризачи) и някои влечуги и земноводни. Тези видове са развили генетични адаптации, които им позволяват да оцелеят в периоди на бездействие, докато разчитат на съхранената енергия.
Струва си да се отбележи, че не всички животни спят зимен сън; някои видове използват други стратегии за оцеляване, като миграция или физиологични адаптации, за да се справят с предизвикателните условия на околната среда.