1. Изслушване:
* голям и дискета: Това им помага да вземат звуци от по-широк спектър от посоки, особено нискочестотните звучи като шумолене на листа или подхода на хищниците.
* тънък и гъвкав: Това позволява ефективно предаване на звук на вътрешното ухо, което ги прави силно чувствителни към звук.
* Множество мускули: Многобройните мускули в ухото им позволяват да се въртят и фокусират слуха си към конкретни звуци.
2. Терморегулация:
* Обширни кръвоносни съдове: Многобройните кръвоносни съдове в ушите им помагат да регулират телесната температура чрез излъчване на топлина в околната среда. Това е особено важно в горещия климат.
* Голяма повърхност: Голямата повърхност на ушите допълнително улеснява загубата на топлина чрез радиация.
3. Защита:
* дебел хрущял: Дебелият хрущял в ушите осигурява известна защита от нараняване.
* космат: Косата на ушите предлага степен на изолация и помага да се предотврати навлизането на мръсотия и отломки в ушния канал.
4. Комуникация:
* Движения на ушите: Прасетата могат да общуват помежду си чрез фини движения на ушите. Те могат да сигнализират за агресия, страх или подчинение.
5. Сензорно въвеждане:
* докосване: Прасетата имат много рецептори на допир в ушите си, които им позволяват да усетят средата си, включително наличието на хищници или предмети.
Еволюционна адаптация:
Формата и структурата на ушите на прасета се развиват с течение на времето, за да бъдат оптимални за тяхното оцеляване в тяхната среда. Те са свидетелство за силата на естествения подбор, което им позволява да процъфтяват в различни местообитания и да се сблъскват с различни предизвикателства.
Важно е да се отбележи, че: Има вариации във формите на ушите сред различни породи прасета, отразяващи техните специфични нужди и адаптации. Общите принципи на слуха, терморегулацията, защитата и комуникацията обаче остават последователни.