1. Изпотяване: Макар да не са толкова плодотворни пуловери, колкото хората, те се потят, особено на предните си предни и гърдите. Това помага да ги охладите чрез изпарително охлаждане.
2. Задъхване: Подобно на много животни, кенгурусите се задушават силно, за да отделят топлина чрез дихателната си система. Това бързо дишане помага да се изхвърли топъл въздух и да го замени с по -хладен въздух.
3. Търсене на сянка: През най -горещите части на деня кенгурутата ще търсят убежище в сянката на дървета, храсти или дори скални образувания. Това им помага да избегнат пряка слънчева светлина и намалява количеството топлина, която абсорбират.
4. Легнало: Кенгурутата често лежат на сянка, за да изложат коремите си на по -хладната земя и да увеличат повърхността си за разсейване на топлина.
5. Свързване: Когато температурите са изключително високи, кенгурутата могат да се сгушат в групи, което им позволява да споделят топлина на тялото и да създадат по -хладен микроклимат.
6. Нощна дейност: Червените кенгуру са предимно крепускуларни, което означава, че са най -активни в зори и здрач, когато температурите са по -хладни. Това им помага да избегнат най -горещата част от деня.
7. Физиологични адаптации: Кенгурутата имат редица физиологични адаптации, които да им помогнат да понасят топлина, като високо съотношение на площта към обем на повърхността, което подпомага разсейването на топлина, и добре развита съдова система, която позволява ефективен обмен на кръв и топлинен обмен.
8. Пиене: Кенгурутата са в състояние да отидат за дълги периоди без вода, но те ще пият лесно, когато са налични.
Тези адаптации работят в концерт, за да помогнат на червените кенгуру да оцелеят и да процъфтяват в някои от най -горещите среди на Земята.