1. Размер на населението:
* Минимално жизнеспособно население (MVP): Най -малкият брой хора, необходими за населението, да има разумен шанс да оцелее за определен период от време (обикновено стотици години). Това се влияе от фактори като честота на размножаване, смъртност и генетично разнообразие.
* Ефективен размер на населението (NE): Това разглежда броя на индивидите, които действително допринасят за следващото поколение, факторинг в генетичните вариации и успеха на развъждането. По -малък NE показва по -малко генетично разнообразие и по -висок риск от изчезване.
2. Генетично разнообразие:
* Високо генетично разнообразие: Разнообразният генски пул позволява на популациите да се адаптират към променящата се среда, да се противопоставят на болестите и да избягват инбридинг депресията.
* Ниско генетично разнообразие: Инбридингът може да доведе до по -слабо потомство, намалена устойчивост на болести и по -ниска обща годност, увеличавайки риска от изчезване.
3. Качество и наличност на местообитанията:
* Адекватно местообитание: Населението се нуждае от достатъчно пространство, ресурси (храна, вода, подслон) и подходящи условия на околната среда, за да процъфтява.
* Фрагментация на местообитанията: Когато местообитанията са разделени, популациите могат да станат изолирани, което води до по -малки, по -уязвими групи.
4. Демографски фактори:
* Възрастова структура: Балансираното разпределение на възрастта (с достатъчно млади и зрели индивиди) гарантира продължително възпроизвеждане и растеж на населението.
* съотношение на секса: За успешното възпроизвеждане е необходимо балансирано съотношение на пола.
5. Фактори на околната среда:
* Климатични промени: Промяната на климатичните модели може да повлияе на наличието на местообитания, хранителните ресурси и динамиката на заболяванията, влияещи върху жизнеспособността на населението.
* природни бедствия: Пожарите, наводненията и други природни събития могат да намалят населението.
6. Човешки въздействия:
* Унищожаване на местообитанията: Човешките дейности като обезлесяване, урбанизация и селско стопанство могат значително да намалят наличието на местообитания.
* Overexploitation: Прекомерният лов, риболов или прибиране на реколтата може да тласне популациите към изчезване.
* замърсяване: Замърсяването може да замърси местообитанията, хранителните източници и водата, вреди на популациите.
7. Свързване:
* генният поток: Миграцията между популациите позволява обмен на ген, поддържане на генетично разнообразие и устойчивост.
* бариери пред миграцията: Пречките за движение като пътища, огради или фрагментирани местообитания могат да изолират популациите и да намалят дългосрочната им жизнеспособност.
В обобщение, жизнеспособната популация на животни е тази, която има достатъчно голям размер, разнообразен генетичен състав, достъп до адекватно местообитание, балансирана възрастова структура и здравословна среда с минимални човешки въздействия. Тези фактори са взаимосвързани и работят заедно, за да се гарантира дългосрочната оцеляване на един вид.