Въпреки това, въз основа на наблюдения и изследвания, можем да кажем, че бозайниците вероятно изпитват редица емоции и поведение, когато загубят потомството си, включително:
* Скръб: Това е може би най -очевидната и лесно разбрана емоция. Бозайниците, като хората, са силно социални същества със силни майчини и бащини инстинкти. Загубата на млад може да бъде опустошително и болезнено преживяване.
* Стрес и тревожност: Загубата на потомство може да предизвика значителен отговор на стреса при бозайниците. Това може да се прояви във физически симптоми като повишена сърдечна честота и дишане, както и в промените в поведението като възбуда, неспокойствие и избягване на социалното взаимодействие.
* отчаяние и безнадеждност: В някои случаи бозайниците могат да изпитат чувство на отчаяние и безнадеждност, след като загубиха потомството си. Това може да доведе до неактивност, липса на апетит и дори самозащита.
* Поведение за търсене и извикване: Много бозайници ще участват в поведение, насочено към намиране на загубеното си потомство. Това може да включва обаждане, търсене и дори носене на тялото на мъртвото потомство.
* агресия и териториалност: Някои бозайници могат да станат по -агресивни и териториални след загуба на потомство. Това вероятно е защитен механизъм, насочен към предотвратяване на по -нататъшни загуби.
Важно е да се отбележи, че:
* Интензивността и продължителността на тези емоции и поведение могат да варират значително в зависимост от вида, възрастта на потомството, обстоятелствата на загубата и личността на отделния бозайник.
* Трябва да сме предпазливи от приписване на човешки емоции на животните, тъй като не можем наистина да знаем какво изпитват.
Като цяло, макар да не можем да разберем напълно емоционалните преживявания на бозайниците, е ясно, че загубата на потомство може да окаже дълбоко влияние върху тяхното благосъстояние.