1. Гръбначен стълб: Гръбначните животни притежават гръбначен стълб, известен също като гръбнак, който е гъвкав и сегментиран прът, минаващ по гръбната страна на тялото. Тази структура осигурява опора, защитава деликатната нервна връв (гръбначния мозък) и позволява различни движения, като огъване и завъртане.
2. Ендоскелет: Гръбначните животни имат вътрешен скелет или ендоскелет, изграден от кости и хрущяли. Ендоскелетът осигурява структурна опора, защитава вътрешните органи, улеснява прикрепването на мускулите за ефективно движение и съхранява минерали като калций и фосфор.
3. Сегментиране: Телата на гръбначните животни са сегментирани, което означава, че се състоят от повтарящи се единици. Тази сегментация е очевидна в прешлените на гръбначния стълб, разположението на мускулите и организацията на нервната система. Сегментирането позволява специализация и гъвкавост на частите на тялото.
4. Развита нервна система: Гръбначните животни притежават силно развита и централизирана нервна система. Мозъкът, разположен в черепа, служи като основен контролен център, обработващ информация, координиращ сензорния вход и иницииращ двигателни реакции. Гръбначният мозък, разположен в гръбначния стълб, предава сигнали между мозъка и останалата част от тялото.
5. Сдвоени придатъци: Повечето гръбначни животни имат сдвоени придатъци, които включват перки при водните видове и крайници при сухоземните видове. Тези придатъци осигуряват мобилност и улесняват придвижването, плуването, хващането и други специализирани функции.
6. Затворена кръвоносна система: Гръбначните имат затворена кръвоносна система, което означава, че кръвта им е ограничена в съдове, известни като кръвоносни съдове. Тази ефективна система позволява транспортирането на кислород, хранителни вещества, хормони и отпадъчни продукти в тялото.
7. Дишане и обмен на газ: Гръбначните животни използват различни дихателни системи, за да получат кислород и да елиминират въглеродния диоксид. Рибите притежават хриле за извличане на кислород от водата, докато сухоземните гръбначни имат бели дробове, пригодени за дишане с въздух.
8. Екреция и осморегулация: Гръбначните животни имат специализирани отделителни системи, като бъбреците, които филтрират отпадъчните продукти и поддържат подходящ воден и солев баланс в тялото. Това е от съществено значение за осморегулацията, контролирането на концентрацията на вода и йони.
9. Размножаване и развитие: Гръбначните животни показват разнообразен набор от репродуктивни стратегии. Много видове се размножават по полов път, включвайки специализирани репродуктивни системи и родителски грижи. Гръбначните животни също претърпяват сложно ембрионално развитие, което често включва различни етапи като ембрионални и ларвни фази.
10. Адаптация и еволюция: Гръбначните животни са показали забележителен еволюционен успех и адаптация към различни среди. Те са диверсифицирани в множество класове, включително риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници, всеки с уникални адаптации към съответните си местообитания.
В обобщение, гръбначните се считат за сложни животни поради наличието на сложни системи от органи, добре развита нервна система, вътрешни скелети, сдвоени придатъци и напреднали физиологични процеси, които им позволяват да оцеляват и да процъфтяват в различни среди. Тяхната сложност им е позволила да се развиват и да заемат различни екологични ниши, допринасяйки за богатото биоразнообразие на животинското царство.