Т.нар. „неизползвани“ части от крава след закланието всъщност се използват по много начини. Почти нищо не се пилее.
Хранително производство:
* Месо: Парчета като говеждо месо, стекове, нарязано месо и печени.
* Вътрешности (офали): Органи като черен дроб, сърце, бъбреци и швъри. Те се считат за деликатеси в много култури и се използват също в наденици, храни за домашни любимци и гъстовини.
* Кости: Използват се за костен бульон, желатин и костен брашно за фуражи.
* Мазнини: Изтопените мазнини се използват в готвенето, преработвани храни и производството на талов за свещи и сапуни.
* Кръв: Използва се в кървена наденица, фуражи и гъстовини.
Нехранителни продукти:
* Кожа: Кожите се използват за облекло, обувки, ремъни, мебели и др.
* Кожи и кости: Преработват се в клей, желатин и други промишлени продукти.
* Фуражи за животни: Костен брашно, кървен брашно и органни тъкани се използват за произвеждане на фуражи за други животни.
* Фармацевтици: Някои части се използват за производството на инсулин и други хормони.
* Козметика: Кравски мазнини и производни се използват в определени козметични продукти и сапуни.
* Гъстовини: Кръв, костен брашно и други странични продукти хранят културите.
Минимизиране на отпадъците: Съвременните преработвачни заводи са проектирани да максимизират използването и да минимизират отпадъците. Повечето странични продукти се преработват и продават, поддържайки по-устойчива, кръгова икономика.
Етични соображения: Въпреки че използването на цялото животно е общо взето ефективно, някои хора имат етични опасения относно специфични практики. Тези опасения заслужават внимателно и отговорно отношение.
Заключение: „Неизползваните“ части от крава са изключително ценни и намират приложение в широк спектър от индустрии. Съвременните методи гарантират минимални отпадъци, правейки пълното използване на животното устойчива и ефективна практика.