1. Вариация:
* Предци преди жирафа: Представете си популация от ранни животни, наподобяващи жираф с вратове с различна дължина. Тази промяна в дължината на шията вероятно ще се дължи на случайни мутации в техните гени.
2. Налягане на околната среда:
* Ограничен източник на храна: Средата, в която тези животни са живели, вероятно има ограничен доставка на висококачествена храна, като листа на високи дървета.
* Конкуренция: Други тревопасни животни се състезаваха за същите тези ресурси.
3. Предимство:
* По -дълги вратове, по -голям достъп: Жирафите с малко по -дълги вратове имаха ясно предимство. Те биха могли да стигнат до листа, които хората с по-кратко деколте не могат, като им дават достъп до по-изобилен и питателен източник на храна.
4. Възпроизвеждане:
* Оцеляване и възпроизвеждане: Жирафите с по -дълги вратове бяха по -склонни да оцелеят, да получат достатъчно храна и да се възпроизвеждат успешно, предавайки гените си на своето потомство.
* Наследяване: С течение на времето гените за по -дълги шии стават по -чести в популацията.
5. Постепенна промяна:
* Последователни поколения: Всяко поколение, жирафи с по -дълги вратове, имаше леко предимство, което им позволява да се възпроизведат повече и да предават чертите си.
* кумулативен ефект: През много поколения този кумулативен ефект доведе до постепенно увеличаване на дължината на шията, докато не се развие невероятно дългата шия на съвременния жираф.
Ключови фактори:
* налягане на селекцията: Конкуренцията за храна в среда с висока дървесина беше движещата сила за развитието на дългите шии.
* Наследственост: Способността дължината на шията да се предава от родители на потомство е от решаващо значение за работата на естествения подбор.
Важна забележка: Този процес на еволюция е постепенно, протича в продължение на много хиляди или милиони години. Това не е внезапна или съзнателна трансформация; Това е бавна, непрекъсната адаптация към околната среда.