Предвидимо снабдяване с храна :Пастирските животни като говеда, кози и овце се възпроизвеждат редовно и осигуряват относително постоянни доставки на месо, мляко и други животински продукти. Това позволява на пастирите да планират и управляват своите хранителни ресурси по-ефективно в сравнение с разчитането на лов, който зависи от наличността и успеха на лова.
Контрол върху развъждането и генетиката :Пастирите могат селективно да развъждат своите животни за желани характеристики като качество на месото, производство на мляко или устойчивост на болести. Това им позволява да подобрят общото качество и производителността на своите стада. За разлика от тях, ловците нямат контрол върху генетиката или чертите на животните, които ловуват.
Ефективно използване на ресурсите :Отглеждането на стада позволява по-ефективно използване на ресурси като земя и вода. Пастирите могат да управляват пашата на своите животни, за да предотвратят прекомерната паша и да поддържат здравето на своите пасища. Те могат също да събират и съхраняват тор като тор, което подобрява качеството на почвата и добивите. Ловът, от друга страна, изисква огромни площи земя и е по-малко ефективен по отношение на използването на ресурсите.
Намален риск от предаване на болест :Стадните животни могат да бъдат ваксинирани и наблюдавани за болести, което намалява риска от предаване на болестта на хората. Обратно, ловът на диви животни може да увеличи риска от излагане на болести, които могат да се предават от животни на хора, известни като зоонози.
Социална и културна значимост :Отглеждането на животни има значително социално и културно значение в много общности. Често е свързано с традиционни практики, поминък и културна идентичност. Много животновъдни общности са развили сложни знания и опит в управлението и грижата за своите животни, предавайки това знание от поколение на поколение.
Въпреки че отглеждането на животни осигурява по-надежден и устойчив източник на храна в сравнение с лова, то също така изисква значителни инвестиции, инфраструктура и опит в управлението. Както ловът, така и пастирството са играли решаваща роля в човешките общества през цялата история, но относителното значение на всеки от тях е варирало в зависимост от екологичния, културния и икономическия контекст.