1. Генетичен произход:
Клонираното животно е генетично идентично с клетката донор, която осигурява нейното ядро. Това означава, че клонираното животно носи точно същата генетична информация като оригиналния донор. За разлика от тях, животните, произведени по полов път, наследяват генетичен материал от двамата родители чрез сливането на гамети (яйцеклетка и сперма), което води до генетично разнообразие и смесване на черти.
2. Митохондриална ДНК (mtDNA):
По време на SCNT обикновено се използва цитоплазмата на яйцеклетката на реципиента, включително нейните митохондрии. Това води до това, че клонираното животно има митохондриална ДНК на донора на яйцеклетката, а не донора на ядрото на соматичната клетка. В някои случаи обаче са разработени методи за запазване на митохондриалната ДНК на соматичната клетка, което означава, че клонираното животно може да има mtDNA както от донора на яйцеклетката, така и от донора на ядрото на соматичната клетка. Полово възпроизвежданите животни, от друга страна, наследяват мтДНК изключително от майката, тъй като се намира само в яйцеклетката.
3. Епигенетични модификации:
Епигенетичните модификации са химични промени в ДНК, които засягат генната експресия, без да променят самата ДНК последователност. SCNT може да доведе до промени в епигенетичните модели, когато ядрото на соматичната клетка е препрограмирано да се държи като ембрионално ядро. Това може да доведе до разлики в генната експресия и, потенциално, до фенотипни вариации между клонираните животни и техните генетични двойници, произведени чрез сексуално размножаване. Епигенетичните модификации също могат да бъдат повлияни от фактори като възрастта и вида на донорната клетка, както и от околната среда на реципиентната яйцеклетка.
4. Аномалии в развитието:
В някои случаи клонираните животни могат да получат аномалии в развитието или здравословни проблеми поради предизвикателства при препрограмиране или прекъсвания по време на процеса на клониране. Тези аномалии могат да варират от незначителни физически дефекти до големи здравословни усложнения, включително повишена чувствителност към определени заболявания или намалена плодовитост.
Важно е да се отбележи, че технологията и техниките, използвани при клонирането, непрекъснато напредват и изследователите продължават да оптимизират процеса, за да минимизират тези разлики и да гарантират благосъстоянието и здравето на клонираните животни.