Пустните койоти (Canis latrans) са еволюционирали с няколко адаптации за оцеляване в суровата пустнска среда:
- По-големи уши: Помагат за разсейване на топлина и регулиране на телесната температура.
- Намалена плътност на меха: Помага им да останат по-хладни чрез намаляване на изолацията.
- Поведенчески адаптации: Предимно нощни, избягват най-горещите части от деня.
- Запазване на вода: Могат да оцелеят за продължителни периоди без пиене на вода, получавайки влага от диетата си.
- Повишен праг на жад: Могат да изтлащат загуба на по-голям процент от телесната си вода преди да почувстват нужда да пият.
- Флексибилност на диетата: Консумират широк набор от храна, включително малки бозайници, насекоми, пресмиващи се, плодове и боклук.
- По-малко тяло: Намалява техния повръхностен обем, помагайки им да запазват телесна топлина и вода по-ефективно.
- Физиологични адаптации: Произвеждат висококонцентрирано урине и рециклират водена пара от дихателната си система.
- Маскировка: Оцветяването им предоставя маскировка в пустнската среда.
- Социално поведение: Могат да формират по-малки ята или да живят в сравнително разхлабени социални групи.
Тези адаптации позволяват на пустните койоти да преуспяват в сухи и полусухи среди, където вода и хранителни ресурси са скъси.