Мечките разчитат предимно на обонянието си, за да намерят храна и приятели и те могат да открият определени аромати от няколко мили. Например, те могат да миришат трупове от значително разстояние, което им позволява да намерят хранителни източници. Способността за мирише на кръв от километри обаче не е научно подкрепено твърдение.
Обез миризмата при мечките е силно развито и те имат обонятелни рецептори, които са далеч по -чувствителни от хората. Те могат да разграничат различни аромати и да открият много слаби миризми. Това запалено обоняние им помага да се ориентират в средата си, да намерят плячка и да избягват потенциални заплахи.
Мечките използват обонянието си в комбинация с други сетива, като слух и зрение, за да събират информация за тяхното обкръжение. Въпреки че обонянието им е забележително, важно е да се отбележи, че има ограничения за техните обонятелни възможности.